18 юли The NoSense x Weekly Music Fix: Три музикални вдъхновения за 2022
През последните години в България все по-често се радваме на нови артисти, музикални стилове, песни, концептуални албуми и концерти. Определено наблюдаваме силна ера на родната сцена и повече от приятна музика за ушите на всички меломани. Бихме могли да отбележим с увереност, че по нищо не отстъпваме на западните артисти. За да ви убедим в това, обединяваме сили с Владимир Господинов и неговия музикален блог Weekly Music Fix, за да ви представим скромна, но подбрана селекция от предимно изгряващи български музиканти, които все повече ни впечатляват с работата и участията си. Влади има необикновена страст към музиката и прави ежеседмични ревюта от години за различни артисти от световната сцена, а напоследък и за родните творци. Радостни сме да колаборираме с него и да споделим нашите общи мисли за българското музикално изкуство.
За статията на Влади в Weekly Music Fix кликни тук.
Молец
Едва ли ще е преувеличение да наречем Молец най-нашумялата нова музикална формация в България. Дуото на Крис Макаров и Юли Славчев има едва шест официално издадени песни, но всяка от тях предизвиква емоции, които ни карат да се замислим за смисъла на живота, вярата и любовта.
Молец притежават неустоим чар, отразен в добре подредени и искрени текстове с дълбоки метафори и символизъм. Вдъхновението на дуото идва от истински случки и чувства, въплътени в красиви композиции от инструментали и бийтове. Визуална естетика и допълващи концепцията на всяка песен видеоклипове също са част от арсенала на Молец. Всеки елемент от изкуството им има своето място, роля и цел – да предизвика трепет в сърцето, да извади дълбоко заровени спомени и усещания и да ни накара да се замислим за същността си.
Крис и Юли правят ударно влизане на музикалната сцена с парчето „Мед”. Песента, заедно с видеоклипа, ни зарежда с носталгични чувства и екзистенциални въпроси за опиянението от любовта. Докосваме ли се до нея, какво точно изпитваме, когато обичаме, и грешни ли сме ние, хората? Детството ни е безгрижно като пчела, прелитаща между цветята, докато жилото на любовта не проникне дълбоко в кожата и сърцата ни.
В следващите видеоклипове на Молец се потапяме в магията и креативността на младия режисьор Крис Захариев. В „Еуфория” Захариев и музикалното дуо допълват започнатото от „Мед“ с още повече страст и остър сблъсък между емоция и разум. Топлите детски спомени се връщат в песента „Голям“, а пламъкът на любовта, желанието и отдадеността се разпалва за пореден път в „7 Дни”. С парчето „Там ли си” Молец отново ни канят да се върнем назад във времето и да преосмислим решенията си с болезнена доза меланхолия и контрастно танцувално темпо.
В най-новата си песен, Молец са решени да докажат, че сагата им тепърва започва и потенциалът им едва се разгръща. „Има Кой“, съвместно с чаровният Ернесто Валенсуела, обединява познатите любовни трепети с тежки екзистенциални терзания, нужни въпроси, и вдъхновяваща решителност.
Видеото към песента отново вдига нивото в изкуството на Молец като също така дебютира новата колекция на Храбър – съвместният бранд на Крис Макаров и Крис Захариев за стилни дрехи с истинска мисия.
Освен Крис Захариев, в проектите на дуото присъства още едно познато лице – Роби Николов. Освен че е отдаден на новия си проект, за който ще ви разкажем след малко, Роби неотлъчно е зад пулта на всички концерти на Молец, а бийтовете му се чуват все по-често в песните им.
Стискаме палци скоро да държим в ръцете си първия албум на Молец, по който дуото спомена, че работи още през април на първия си самостоятелен концерт в „Строежа“. Можем само да гадаем къде ще ни отведат Молец със следващите си парчета и с какво музикално вдъхновение ще ни заредят. Но летвата е поставена високо.
Trombobby
Когато чуеш някое парче на Тромбоби, няма как да сбъркаш кой е артистът. От години насам той разкрасява българската сцена с хармонични бийтове, позитивна енергия и чисто и просто качествена музика. Песните на Тромбоби звучат винаги на място – докато се разхождаш в парка, отмяташ работни задачи в офиса или пък имаш приятни гости на по чаша вино вечер. Неговият отчетлив почерк често се среща в работата на различни творци, но соловите му парчета са също толкова завладяващи и заслужават да им обърнем подобаващо внимание.
Стане ли въпрос за соловата дискография на Тромбоби, можем да проследим един от най-вълнуващите и усърдно развиващи се феномени в модерната музика у нас. От увереното начало с албума „Run” (2018), през „The Year Without A Summer” (2019) съвместно с друг невероятен творец – С-МО, до успокояващото „Всичко Е Наред“ през 2020 г. – момчето с тромбона и ритмичните бийтове ни води на невероятно музикално пътешествие с всеки нов проект. Красивите текстове и осезаемата емоция се засилват устремено в затоплящия душата „И Единствените Им Приятели“ (2021) – отново съвместен проект със С-МО, както и в най-новия албум на Тромбоби „PAUSE VOL. 1“, където откриваме нови чуждестранни вокали на Джермайн Холмс в TOMY’S LAMENT и LONGING. Прекрасната корица на „PAUSE VOL.1“ пък е дело на талантливата Михаела Караджова.
Това, което най-добре характеризира Тромбоби като артист, е непринуденото гмуркане в безбройните изненади на живота. В песните си той смело говори за истинско щастие, чиста любов и слънчеви дни, но не пренебрегва и неизбежните предизвикателства, тежките моменти и дъждовните, самотни вечери. Каквото и да е решил да сподели със слушателите си, едно е сигурно – ще го направи, използвайки утвърдения си стил, отличаващ се с неоспоримата способност за експериментация.
Robbie Nikolov
Не е първият, нито пък последният път, в който пишем за Роби Николов. Миналата година в интервюто си за The No Sense Brand той ни разказа, че поема по нов и интересен път в музикалното си развитие. Месеци по-късно го срещаме с изцяло нов авторски албум от синьото студио. В него Роби ни потапя в дълбоки лични истории, в които всеки от нас може да се припознае.
„Загоре 12“ е поредното доказателство, че Роби е твърдо решен да надгражда себе си и да не пести от силните си емоции, душевни терзания и запомнящи се изживявания в музиката си. Доказателство за качеството на новия му албум е фактът, че едно слушане не е достатъчно – напротив, честото превъртане на песните е съвсем нормална реакция.
В „Загоре 12” се срещаме с почти ежедневните ни мисли за любовта, работата и търсенето на място, към което да се чувстваме, сякаш принадлежим. Албумът влиза рязко с лирики, в които всеки, който е напускал България, може да познае за собствени.
В проекта си Роби ни предоставя парчета със звучене и от други бийтмейкъри – ymprl и Kamen. Минаваме през любовни изповедания в „Мъжки сълзи” и „Мерси” и се пренасяме в песента, която ще ни бъде пръв приятел на плажа това лято – „Чара“. „Чара” е и преход към „Личи си“ – или както я нарича Роби, неговата „последна любовна песен и една от малкото песни от албума с видеоклип.
Всяко ново слушане на дванадесетте песни разкрива нови и все по-впечатляващи елементи. Освен удачното включване на други бележити бийтмейкъри, Роби черпи вдъхновение от редица музикални течения. В „Загоре 12“ срещаме класическо рок звучене, нежен джаз, соул, блус, нотки на РнБ, акустични моменти и баладни изяви. Най-изумителна остава подредбата на парчетата и гладката смяна на темпото след средата на албума. Това показва, че Роби отделя внимание не само на качественото изработване на песните, а и на най-подходящия начин те да бъдат представени на слушателя.
Музикалното пътешествие на Роби дотук е далеч от еднообразно или повтарящо се. С всяко ново парче талантливият артист вдига нивото и демонстрира горещ интерес към експериментиране, примесено с ясно изразен личен стил.
Роби остава изключително личен в историите, които разказва, но всеки може да се припознае в тях, ако отвори сърцето и ума си за тридесетте минути музикален екстаз, който младият изпълнител ни поднася. Новият му албум остава прогресивен и смел, открит, но не пресилен и натрапчив – с креативни сампли и инструментали, „Загоре 12“ е изживяване, в което си струва да се потопим.
No Comments