18 окт. Роби Николов: Не спирайте да работите за мечтите си, защото те ви правят щастливи!
Юли месец 2020 г., Барчето в Лозенец. Лятна жега и хора, които танцуват. Случайно откриваме познато за нас лице сред шумната тълпа. Отначало се чудим къде сме го виждали преди, но после се сещаме за един от влоговете му с бийт предизвикателства. Разбира се! Кой друг може да е това, освен Роби Николов?
Роби Николов е български музикален артист, който започва своето музикално развитие чрез кавъри на акустичната си китара. Малко по-късно той развика канала си в YouTube, като прави бийт предизвикателства, а в последните две години се радваме и на авторската му музика. Може би си чувал/а готиното EP на Роби “Гледка към рая” или пък най-новия сингъл, който изкара – “Няма да забравя”. Още по-якото е, че в клипа на песента откриваме Роби с тениска на NoSense!
В следващите редове можеш да се запознаеш отблизо с живота на един ентусиазиран артист, който не спира да върви напред и нагоре.
Разкажи ни за теб – кой е Роби? С какво се занимаваш?
Аз съм Роби, на 30 години от град София. Работя в швейцарска компания като маркетинг специалист продажби, а в свободното си време се отдавам на музиката. Имам и звукозаписно студио, в което разработвам собствени проекти и такива за други изпълнители. В най-скоро време планирам да се отдам изцяло на тази страст, която имам от години – да правя авторска музика.
Как балансираш между корпоративната среда и правенето на музика в свободно време? Трудно ли ти е да намираш време за нещата, които искаш да развиваш?
Признавам си, че понякога ми е трудно да балансирам, тъй като през деня съм на едната работа, а вечер хуквам към студиото, за да разработвам проекти и за жалост се е случвало да стигам до бърнаут. Това, което разбрах, е, че човек трябва да си дава почивки. Въпреки че много хора от нашето поколение искат да се развиват и са енергични, включително и аз, за мен е важно един ден от седмицата да си почина от работа и дори от социални мрежи, за да презаредя батериите. Не бива да се чувстваме гузни, че не правим нищо в този ден, защото това ни дава много повече в дългосрочен план.
В началото правиш само акустични кавъри, които са ориентирани повече към поп/ soft rock/ soul. Разкажи ни за този преход от акустиката с китара към алтернативните стилове.
Два пъти бях на круизен кораб, където свирехме акустични кавъри. Исках само да сляза от кораба и да започна да правя своя музика, защото знаех и вярвах, че можех много повече от това, да свиря на китара.
Доставя ми удоволствие, когато в една песен се чуват повече звуци, защото по този начин се случват много повече неща на различни нива. Така се роди и интересът ми да правя бийтове, което се припокрива много добре с пеенето.
Как започна да правиш бийтове? Кое беше нещото, което те зариби?
Бях гледал подкаста на Soundninja с гост Гената преди няколко години, където той обясняваше за правенето на бийтове и това доста ме заинтересова. Записах се на курс по продуциране на музика в академията. Това беше и моментът, в който се бях прибрал от кораб и бях супер решителен да се развивам музикално. Все още имам голям ентусиазъм за това и гледам често да правя бийтове, за да остана креативен по някакъв начин.
Как би определил стила си?
Трудно е да се категоризира в едно, но бих казал меланхоличен поп.
Живееш в София, където твориш. Какво е чувството да си артист в България и имал ли си някога идея да се развиваш извън пределите на страната ни?
Харесвам българското изкуство и не съм имал идея да се развивам навън на този етап. През по-голямата част от живота ми съм живял и творил в България. Това ми е създало много приятни спомени за живота и културата в страната ни. След като започнах да правя своя музика, забелязах, че българите се припознават в моите думи и емоции. Не мисля, че точно това на друг език би звучало по същия начин, камо ли някой чужденец да разбере идеята за това, което искам да изразя. Също така много харесвам българския език и това ме вдъхновява да продължавам да правя музика на родния ни език.
Ако не се лъжем, тази година ти отвори звукозаписно студио. Разкажи ни повече за идеята, за името, с какво се занимава студиото и какво е да преследваш мечтата си в тези странни времена, в които живеем в момента.
Истината е, че отдавна мечтаех да имам студио, за да имам отделено пространство само за музика. Преди това всичко се случваше вкъщи и когато започнаха да идват все повече различни хора, усетих нуждата тази мечта да се реализира.
След като намерих подходящо място, започнахме да го преобразяваме в синьо. Един от първите дни, в които бях сам в студиото, започнах да свиря на китарата в B minor, което е любимата ми тоналност. Започнах да сглобявам думи в главата си – любим цвят синьо, меланхолична музика, minor, което ме доведе до B minor или blue minor.
Така се роди идеята за името Blue Minor, което смятам, че доста подхожда на меланхоличната и минорна музика, която правя.
Отворих студиото на първо място за себе си, но нещата започнаха да се случват много по-бързо, отколкото предполагах. Въпреки че започнах това начинание в средата на пандемията през март месец тази година, артистите започнаха да идват с голямо желание да правят музика – може би точно защото имат повече време да творят. Радвам се, че така се развиха нещата и се надявам занапред да продължим по същия начин.
Можеш ли да кажеш, че дължиш тази своя активност през последните месеци на факта, че вече имаш собствено студио?
Не мога да кажа, че съм станал по-продуктивен, след като отворих студиото, тъй като всички неща, които пуснах последните месеци, бяха записани преди това. Тази година беше отдадена повече на развитието на студиото, отколкото на моя личен бранд. Мисля, че цялостно нещата се развиха и припокриха добре.
Кой е любимият ти проект, по който си работил досега?
Песента “Твоя вайб” с MishMash определено ми харесва най-много от всички неща, които съм правил досега. Цялата енергия около самия проект е беше супер яка и виждам как хората също се кефят на песента и пеят заедно с мен на участия.
Как се развива според теб музикалната сцена в България? Появяват ли се нови таланти?
Последните няколко години ми се струва, че музикалната сцена е малко в застой. Няма някой, който да е избухнал супер много в интернет пространството, но пък има много таланти, които имат потенциал да достигнат до по-голяма аудитория. Откъм концерти и фестивали пък има доста, които се правят – особено през лятото. Може да се каже, че музикалната сцена е по-скоро жадна за изяви заради мерките през последната година и половина. Силно се надявам ситуацията да продължава да позволява да се правят събития.
Спомняш ли си първия път като излезе на сцена? Как се чувстваше тогава и какво е чувството да си на сцена сега след толкова много участия?
Първото ми адекватно излизане беше преди 7-8 години, когато се записах на уроци по пеене и школата ни организираше концерт, на който всеки трябваше да изпее по една песен. Беше в Студио 5 в НДК. Тогава излязох и бях супер притеснен. Изпях си песента и най-вероятно доста ми е треперел гласът, но чувството беше незаменимо. Ако мога да го сравня със сега – все още съм притеснен в началото, тъй като няма как да няма сценична треска, но като че ли е по-овладяно и е само на първата песен.
На 22 октомври има обявено събитие, на което ще си с банда. Какво можем да очакваме от това събитие? Ще има ли нови неща, които ще чуем?
Може да очаквате много яка енергия. Ще има няколко нови неща, които ще изпълним – авторски песни, както и кавъри. Елате да се забавляваме заедно!
Наскоро изкара авторска песен “Няма да забравя”, където ние също имахме скромно участие, макар и задочно. Каква е историята на парчето? Можем ли да очакваме то да бъде част от нещо по-голямо?
За съжаление не е част от нещо по-голямо, само сингъл е. Текстът на песента го бях започнал преди време и това лято го довърших, обаче не можех да намеря правилната музика. Една вечер се събрахме с моя приятел Виктор VRX в студито и направихме заедно този инструментал. Видеото го заснехме на Драгоманското блато и се получи много приятна есенна меланхолия за края на лятото.
Спомена, че ти се иска да имаш повече време за себе си и за свои проекти. Можем ли да очакваме скоро и нови неща от Роби? Какви са плановете ти?
Много ми се иска да направя още един албум и този път цял, а не само EP. Планът ми е да започна да пиша много песни и да филтрирам 10-те най-готини от тях. Имам много идеи за авторска музика, но засега ще си взема по-скоро творческа почивка, за да се вдъхновя и започна на чисто.
Има ли нещо, което искаш да кажеш на читателите, или да оставиш послание на хората, които сега започват да се занимават с нещо ново.
Бих искал да кажа на всеки, който започва нещо ново, че винаги е възможно да се появи някой по пътя им, който да им каже негативни неща и да се опита да ги повали.
Обаче ако това, което правят, ги прави щастливи, не трябва никога да спират да работят за мечтите си, защото по този начин човек се изпълва с позитивни мисли и нещата му се случват. Така че, хора, дерзайте!
No Comments